Здравно евангелие

Джеймс Уайт

„На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих, и седнах със Своя Отец на Неговия престол“ (Откр. 3:21).

Този текст представя две велики теми – победата и наградата на победителя. Величината и важността на делото по побеждаване се измерват със стойността на представяната награда. Човешкият ум не може да обхване награда с по-голяма стойност от предлаганата тук. Тя се състои в това, да бъдем издигнати до престола на Божия Син, когато Той започне да царува като Цар на царете и Господар на господарите. Тогава Христос ще носи царската Си корона; победителят също ще носи корона. Христос ще царува и победителят ще царува с Него. Това царуване на мир, извисеност и слава, в което ще участва победителят, ще продължи през безкрайните векове. Цялата тази слава ни е представена като стимул да вземем усърдно участие в голямото дело на побеждаването.

В смисъла на стиха като цяло християните имат много неопределена представа, какво означава да побеждаваме. С малки изключения те изглежда никога не се замислят, че това се отнася за самоконтрол и особено за пълен контрол над апетита. По тази причина хора, изповядващи, че са християни, ядат модерни храни, пушат, дъвчат и смъркат тютюн, пият чай (става дума за зелен и черен чай – бел. на прев.) и кафе, превръщат се чревоугодници и пияници, и така оскверняват Божия храм само, за да задоволят извратения си апетит. А много от тези християни несъмнено считат делото по побеждаване за лесно, обобщено в овладяване на смущението им да говорят, да се молят публично и да отправят молитви над модерните си трапези. Бог да се смили над тях!

Текстът, обаче, дава с най-ясни думи конкретна представа, какво означава да побеждаваме: „…както и Аз победих…“. Мъже и жени трябва да побеждават, както Христос победи. Когато успеем да схванем изкушенията и победите на Божия Син, ще имаме конкретното разбиране, какво означава да побеждаваме. Темата за Христовото побеждаване може да се разгледа под три точки:

1. Божият Син не победи за Себе Си. Той не беше грешник. Той „беше във всичко изкушен като нас, но пак е без грях“. Божественият Син на Бога толкова далеч стигна с участието Си в нашето естество, че изпита нашите злочестини и страда за нашите грехове, но при все това в Него нямаше грях и победата Му не беше за Него самия.

2. Делото по побеждаването на Божия Син беше заради нашите грехове. Изкушенията, които Той понесе и победите, които спечели, имаха за цел да Го направят способен да помага на смъртни мъже и жени, страдащи поради слабостта на плътта и наобиколени от силни изкушения. Апостолът говори категорично по тази точка:

„Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение“.

„Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, и да извърши умилостивение за греховете на людете. Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага“.

„Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях“. Божественият Изкупител бе подложен на най-жестоки изкушения, премина през най-страшни борби и придоби най-славните победи, за да изкупи човека от развалата на падението, немощта на плътта и изкушенията на дявола.

3. Като Начинател на нашето спасение Христос води в делото на побеждаването. За да може да помага на изкушаваните, Той беше изкушен във всичко като нас. Това не стана за Негова собствена полза, а за наше добро. Затова нашите изкушения в известен смисъл са точно това, което Божият Син изтърпя и победите; които трябва да придобием при победата, и които в известен смисъл са точно онова, което Божият Син преживя, когато победи. Тази точка се подкрепя най-пълно от нашия текст: „…както и Аз победих“. Като имаме ясно пред ума си схващането, че като Начинател на нашето спасение божественият Изкупител е повел в пътя, като се е подложил на същите изкушения и себеотрицание, които Неговите последователи трябва да преживят, за да бъдат изкупени чрез Неговата кръв, нека размислим върху изкушенията на Божия Син и обстоятелствата, при които Той победи.

Веднага след кръщението Си в Йордан „Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола“. Докладът на друг евангелист гласи:

„И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатана, и беше със зверовете, а ангелите Му служеха“. Трети евангелист съобщава фактите на Христовото изкушение в друга форма: „А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от брега на Йордан, беше воден от Духа в пустинята четиридесет дни, където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни…“.

Светият Дух заведе Божия Син в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. Това беше част от великия план, необходим за спасението на грешниците. Изкушение трябва да има също толкова сигурно, както и разпятие, възкресение, възнесение или Второто пришествие. Христовото разпятие и Неговото застъпничество за грешниците са теми на много често и популярно разискване от амвона и религиозните печатни издания, но изкушението на Христос в пустинята, макар да заема важно място във великия план, се подминава като инцидентна случка, имащо по-малка значимост, като че ли точно тогава Христос случайно се намерил в пустинята и Сатана се възползвал от възможността да Го обезпокои. Но обърнете внимание на много силния израз на Лука: „А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от брега на Йордан, беше воден от Духа в пустинята“.

Там, в пустинята – дива, безплодна и мрачна – Божият Син изтърпя първото от трите най-големи водещи изкушения, на които е изложена падналата раса. Поради липса на време и място, тук мога да разгледам само първото изкушение, което е свързано с апетита. Сатана прикани Христос да извърши чудо, като направи от камъка хляб, за да притъпи мъките на глада след четиридесетдневния пост. Но Христос устоя на изкушението. Продължителният пост на Спасителя, изкушенията при онези особени обстоятелства и придобитата победа бяха не само част от великия план, чрез който Христос стана Изкупител на падналата раса, но и бяха предназначени, да покажат пример, изпълнен с насърчение за онези, които все още трябва да се борят против силата на апетита.

Най-грандиозната мисъл в целия обхват на разкритата теология е, че в Своя живот на земята Христос бе изкушен във всичко, както са изкушавани смъртните човеци, за да „ може и на изкушаваните да помага“. При продължителния пост в пустинята нашият Спасител изтърпя най-силните болки на глада, за да спаси грешници, изгубени поради угаждане на апетита, за да могат Неговите ръце да достигнат до дълбините на злочестината и немощта, дори до нещастния чревоугодник и окаяния пияница.

Изкупителят (по естество), както божествен, така и човешки, като победител от наше име застана точно в онова положение, където неуспехът на Адам гмурна расата в разруха. Христос издържа именно онзи изпит, в който Адам се провали. Той придоби изкуплението точно там, където разрухата започна и успя да проведе плана.

Темата е наистина грандиозна. При мисълта за тези неща в душата се разгарят най-гореща любов и най-дълбоко почитание към нашия всепобеждаващ Цар. Той победи заради нас. Той предвожда в пътя, като дава пример в страдание, душевна агония, победа и триумф, и ни моли да Го последваме в себеотрицание и вечна слава. Чуваме Го да казва на пророка на Патмос: „На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол“.

Обърнете особено внимание на следните жизненоважни точки:

1. Христос не победи заради Себе Си.

2. Неговите изкушения и победи бяха предназначени да Го направят способен, да помага на Своя изкушаван народ. Затова…

3. Неговите изкушения бяха в известен смисъл точно такива, пред каквито Неговите люде трябва да се изправят и да победят.

Победата на нашия триумфиращ Глава над най-недоловимите изкушения през Неговия четиридесетдневен пост и славното обещание да царуваме с Него на Неговия престол при условие, че победим, както Той победи, утвърждават факта, че едно от най-висшите постижения в християнския живот е, да контролираме апетита си, и че без тази победа всяка надежда за небето е напразна.

Има ли страдание и себеотрицание в делото по побеждаване? Християнинът с радост ще ги приветства с оглед на това, че предстои да наследи вечния престол и славния венец.