Защо да се страхувам?

„Татко е близо и защо да се страхувам,“ каза едно сладко детенце. „Той ще се погрижи за мен. Нищо не може да ми навреди докато той е наблизо.“ Скъпоценно дете! Думите му са тези на всяко истинско Божие дете. Всред всичките опасности, скърби и конфликти, придружаващи пътуването им, те чувстват, че имат Баща до себе си, вечен Отец и Приятел – Един, Който е с тях във всяка опасност, във всяко изпитание и скръб. Защо да се страхувам? Бог е мой Отец. Не се боя от зло.

„Много са неволите на праведния; но Господ го избавя от всички тях“ (Псалм 34:19).

Нозете им са стъпили здраво на канарата на божествената истина и любов и макар бурните вълни на живота да се втурват със сила против тях, опитвайки се в яростта си да ги пометат в зеещата пропаст долу, при все това с поглед, съсредоточен върху Бога, с ръка, хваната в Неговата, те могат с ликуване да кажат:

„Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма много да се поклатя“ (Псалм 62:2).

Езикът на сърцата им трябва да бъде: Защо да се страхувам? Моят Баща е близо. Вярата пронизва тъмните облаци и вижда бляскавите лъчи светлина отвъд и чува над ревящите гърмове гласа на Исус – онзи глас, който е толкова тих и благ, който всред шума на бурята е неосезаем за всички освен за ухото на вярата, казвайки: „Не бой се, Аз съм с теб. Аз ще те преведа през мрака. Ти си мой.“

О, щастливо Божие дете! Ти си благословено, извънредно благословено! Няма какво да те плаши. Ако е Божията воля да заспиш, можеш с триумф да кажеш: „Защо да се боя? Моят Бог е близо.

Не се боя от гроба,

там Господ мой лежа

не ме е страх от мрака,

в почивка ще заспя,

докато Той ме викне

и стана на крака,

да Го приветствам с радост

издигнат в небеса.

О, християнски приятели, защо да се боим? Макар че небесата скоро ще преминат и земята и онова, което се е вършило по нея, ще бъдат поядени, Господ ще скрие Своите чада в покоите на любовта Си. И макар планините да паднат, островите да побегнат и стихиите нажежени да се стопят, при все това те ще бъдат в безопасност.

Но, бедни грешниче, ти имаш голяма причина да се боиш. Какво ще те защити в онзи ужасен ден от гнева на Този, Чиято любов си пренебрегнал, Чиито съвети си отказвал, Чиито заповеди си отхвърлял? Напразно ще призоваваш тогава Бога за помощ. Ангелът на милостта, който сега се кръжи над теб, тогава ще е свил крила и завинаги ще е отлетял. Дали усърдната ти, сърдечна молитва тогава ще бъде: „Скали и планини, паднете върху ни и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца“? Припомни си, че онзи тих и тънък глас тогава няма да прошепва думи на утеха към съкрушеното ти сърце. О, не! Единственият отговор, който ще получиш тогава, ще бъде ехото на собствените ти думи, отекващи през процепите и пропастите на разрушената земя, смеещо се на бедствието ти и подиграващо се на отчаянието ти. О, ела при Исус! Ела преди да е станало твърде късно. Умолявам те, в името на моя Господар, да се вслушаш в гласа на любовта и милостта, който те призовава. Как може да отхвърляш с лекота нежните милости на Исус! Как може да продължаваш в открит бунт против Онзи, Чието име е любов? Не те ли преследва денем и нощем образът на Един, Който бе увенчан с трънен венец, побледнял от мъка, кървящ и умиращ? Тази скъпоценна ръка, която беше прикована на Голготския кръст, хлопа на вратата на сърцето ти. Не чуваш ли най-сладкия глас, който е достигал някога до човешко ухо, казващ ти: „Ето, стоя на вратата и хлопам“? Ще Го оставиш ли да хлопа напразно? Ще сториш ли това? О, побързай да отвориш вратата и да пуснеш небесния Странник да влезе. Той идва, за да те ободри, благослови, утеши и спаси. Идва, за да те направи да живееш, за да може да увенчае живота ти с радост и да го направи благословение, за да те защити в деня на гнева и накрая да те спаси в царството Си. Би ли могъл и ще отхвърлиш ли този скъпоценен Приятел? О, да даде Бог да мога да направя нещо, за да те заведа при Исус! Но мога само да те умолявам в Неговото име да дойдеш и да пиеш от водите на живота, които текат свободно за всяка жадна душа. Нека Бог ти помогне да дойдеш. И нека помогне на всички ни да живеем по такъв начин, че когато този страшен ден дойде, да можем да кажем: „Бог е моят Отец. Той ще се погрижи за мен и защо да се страхувам?“

ARSH, 29 декември 1863 г., стр. 35.