Учението „Бъдният век“

Розуел Ф. Котрел

     Учението, което се разпространява под това название (Бъдният век – Age to Come), не оставя място за Прогласяването на третата ангелска вест. Следователно или едното, или другото трябва да е погрешно. Ако заплахата и изливането на гнева, които са така ужасни, ще се състоят в бъдния век, вместо славен век той ще бъде век на злочестина. Ако най-страховитото заплашване с гняв и единственото в Библията за гняв, непримесен с милост, се прилага за това бъдно време, то трябва да е най-лошата епоха, в сравнение с всяка предходна. А то се нарича „славен бъден век“.

     Вестта не може да бъде приложена към него. Невъзможно е прилагането й да има място, освен точно преди Второто пришествие. А е очевидно, че благодатното време приключва заедно с приключването на вестта. Тогава в бъдния век няма да има благодатно време. Ако няма благодатно време, няма да има и такъв век – век на хиляда години смъртност без благодатно време. Няма, каквато и да е полза от такъв век.

     Христос сега е милостив Първосвещеник. Щом приключи службата Си в Божия храм в небето, Той ще се облече с дрехите на въздаянието и ще дойде, за да „отплати ярост на противниците Си, възмездие на враговете Си“ (Исая 59:18). Тогава благодатното време ще е приключило, понеже Той казва:

„Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и светият нека бъде и занапред свят. Ето, ида скоро; и в Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки, според каквито са делата му“ (Откр. 22:11, 12).

Този текст сам посочва приложението си към Второто пришествие и доказва, че няма да има обръщания в бъдния век. Когато Христос, Който сега предлага милост на грешниците, каже: „Нека бъде и занапред нечист“, те ще си останат каквито са тогава, докато всекиму бъде въздадено според делата му.

     Съществено за спасението е, Христос да влезе в небесните свети места и да предложи заслугите на собствената Си кръв, за да ни очисти от грях (Евреи 9:11-14, 23, 24). Той влиза там само веднъж (Евр. 9:12, 25-28). Следователно никой няма да може да бъде спасен чрез Неговата кръв, след като Той дойде „втори път, без да има работа с грях за спасение“.

     Настоящата епоха ще завърши с битката във великия ден на Всемогъщия Бог. Тази битка ще остави земята в пълно запустение от всичките й жители (Исая 34:1, 2; Соф. 1:14-18; 3:8; Исая 13:6, 9; 24:1-3; Ерем. 25:15-33). Обърнете внимание особено на Ерем. 25:26, 29-31. Следователно, следващият век, който ще настъпи, ще бъде век на пустота на земята.

     Щом всички нечестиви са мъртви, никой от тях не може да живее на земята, докато получи възкресение. Това не може да стане, докато не изминат хиляда години от първото възкресение, което е при Второто пришествие (Откр. 20:4, 5). Следователно земята ще остане пуста от нечестиви човеци в продължение на хиляда години.

     През тези хиляда години светиите ще царуват с Христос. Къде? – Не на земята, която все още лежи под проклятието, запустена от Него (Исая 24:6). Те ще бъдат грабнати да посрещнат Господа при Неговото пришествие (1 Сол. 4:16, 17). Ще бъдат с Христос и ще гледат Неговата слава – славата, която имаше при Отец преди създанието на света (Йоан 17:24). Христос отива при Своя Отец (Йоан 14:12; 16:16). В дома на Неговия Отец има много обиталища. Той отива, за да приготви място за учениците Си, на които е обещал пак да дойде и да ги вземе при Себе Си; или, както го предава Кампбел:

„Пак ще дойде и ще ви взема със Себе Си, така че, където съм Аз, там да бъдете и вие“ (Йоан 14:1-3).

     Светиите ще царуват с Христос хиляда години, броени след първото възкресение. Но те отиват на небето веднага, при пришествието на Христос и възкресението им. Следователно 1000-годишното царуване с Христос ще бъде на небето. Там, по време на това царуване наистина:

„Те пееха нова песен, като казваха: Достоен Си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й; защото Си бил заклан и със Своята кръв Си изкупил за Бога човеци от всеки род и език, народ и племе, и Си ги направил царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват на земята“ (Откр. 5:9, 10).

     В края на хилядата години светиите и светия град слизат на земята. Нечестивите биват възкресени, излизат по повърхността на земята и обкръжават стана на светиите и обичния град. Тук те виждат Авраам, Исаак и Яков в Божието царство, а себе си – изхвърлени вън. Огън слиза от Бога от небето и ги изпояжда (Откр. 20:9; Лука 13:28). Този е огъня, за който земята е пазена „до деня на съда и погибелта на нечестивите хора“. „Стихиите нажежени ще се разложат! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда“ (2 Петр. 3:7, 12, 13).

След пламтящия ден, който унищожава нечестивите човеци, се появява новата земя. Оттогава и през цялата вечност земята няма повече да бъде опетнявана от грях и грешници. Само праведните ще живеят там; те ще царуват не само хиляда години, но „до вечни векове“ (Откр. 22:5).

     Ако Христос царува заедно със светиите на земята в продължение на хиляда години непосредствено след Второто пришествие и в края на този период продължи да царува на земята до вечни векове, много от библейските текстове, посочени в тази статия, никога няма да бъдат изпълнени. При представения тук възглед изобщо няма място за тях. Има няколко пророчества, използвани от наши приятели, които поддържат учението за „Бъдния век“, като представят някои трудности пред онези, които не са изучавали старателно и конкретно спасителния план, както е разкрит в Библията. Но, когато научим онова, което е ясно разкрито за приключването на ходатайството на Христос в небето и събитията, които ще последват, ние откриваме утвърдени истини, с които всяко пророчество и всяка част от откровението трябва да са в съгласие. А няма нищо достатъчно трудно, в което и да е пророчество; нищо, което да противоречи на тези велики, първи принципи.

     Благодатното време приключва преди Второто пришествие и няма обръщане в бъдеща епоха.

     При Христовото пришествие народите са строшени като глина на парчета. Земята е оставена пуста. Няма останали нечестиви – те всичките са избити (Откр. 19:21).

     Светиите царуват с Христос хиляда години, считани от първото възкресение. Но земята, обещаното им наследство, лежи под проклятие и е опустошена от Него до края на този период – пазена за огън до деня на погибелта на нечестивите човеци при второто възкресение. Следователно светиите царуват с Христос хиляда години някъде другаде.

     Ако ти и аз, скъпи читателю, прекараме останалите мигове от настоящия век в пазене на Божиите заповеди и вярата Исусова, ние не само ще бъдем възкресени и ще седнем в небесните места заедно с Христос Исус в продължение на хиляда години в бъдния век, но и в „бъдните векове“ все още ще вкусваме богатствата на Неговата благодат в наследството на обновената земя (Ефес. 2:6, 7).

     ARSH, 3 септември 1861 г., стр. 108, 109.