Пригодност за Царството

Без святост никой човек не може да види Господа. Ако не бъде някой новороден, той не може да види Божието царство. Пътят, който води към смърт, е широк и мнозина ходят по него, докато пътят към живота е тесен и малцина са онези, които го намират.

Когато някой запита Спасителя „малцина ли са, които се спасяват“, Той му каза:

„Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат, след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте. Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал. А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.“

Ако има някое вярване, което да изпитва сърцето на човека и да прониква в най-вътрешните му кътчета, това трябва да е убеждението, че предстои скоро да влезем в присъствието на Господа. „Всеки, който има тази надежда в Него,“ казва апостолът, „очиства себе си, както Той е чист“. Бог е твърде свято Същество, че да не гледа на греха с неодобрение и никой, който по някакъв начин е омърсен от греха, не може да се надява да влезе в Неговото присъствие. Колко важно е тогава ние, които се надяваме да видим скоро своя Спасител, да се уверим, че не се самоизмамваме. Не можем да служим на двама господари, нито можем да спечелим един по-добър свят докато чувствата ни са отправени към нещата на този свят. Трябва да изпитваме желание да се откажем от всичко заради Христос, Който остави славата на Отец и умря за нас. Ако има някаква връзка, която ни свързва със земята, тя може да ни задържи тук, когато Господ дойде. Затова е необходимо да направим доброволно и цялостно подчинение на всичко, което имаме и което сме, в ръцете на Бога, Който единствен може да ни поддържа, Който е наш Създател, Пазител и най-щедър Благодетел. Бог няма да приеме половинчато посвещение, нито разделени чувства, но ако желаем да бъдем приети от Него, трябва да бъдем напълно и безрезервно посветени на Него и на Неговата служба.

Несъмнено мнозина, които очакват Господа, ще открият в онзи ден, че са имали в сърцата си идоли, че са се уповавали повече на собствената си праведност отколкото на Христовата правда и че накрая не са успели да влязат в Неговото вечно царство. Ако искаме да бъдем спасени, трябва да обичаме Господа, своя Бог с цялото си сърце, ум и сила и ближния си както себе си, трябва да ходим трезвено и благочестиво, праведно в този опак и зъл свят, гледайки към Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни и уповавайки се всецяло на праведността на Христос като наша единствена надежда за безопасност. Трябва да бъдем умити в Христовата кръв и очистени от всеки грях. Трябва да изоставим греховете си чрез вършене на правда и беззаконията си чрез обръщане към Господа. Трябва да престанем да вършим зло и да се научим да вършим добро. Трябва да бъдем очистени и направени бели и опитани. Имаме обещанието на Господа, че ако се покаем, ако греховете ни са като мораво, ще станат бели като сняг, ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна.

Трябва да поставим стандарта си за християнски характер нависоко и да се въздържаме от всякакво зло. Ако сме наистина осветени, ще бъдем намирани седящи в нозете на Исус, желаещи Неговата воля да бъде изпълнена във всяко нещо. Ако праведността ни не надмине тази на книжниците и фарисеите, никак не можем да влезем в небесното царство. Колко важно е тогава да изпитваме себе си в светлината на Божието слово и да видим дали притежаваме светостта, без която никой човек не може да види Господа, но която ще бъде за нас сватбена дреха!

ARSH – December 9, 1852, p. 115