„Отнасяйте се мъдро към външните, като изкупвате благоприятното време“ (Кол. 4:5).
Този език загатва, че времето, прекарано в лекомислие и безгрижие с онези, които ходят според духа на този свят, вероятно е пропиляно или изгубено. Загатва също, че то може да бъде изкупено, т.е. не е нужно и не бива да бъде прекарвано напразно. Онези, които се молят заедно с псалмиста, „научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце“ (Пс. 90:12), ще оценят важността на това увещание на апостола. Онези, които по този начин броят дните си, ще имат всякога пред умовете си факта, че (в най-голямата си възможна продължителност) времето им е кратко, а даже и то може да не е напълно тяхно. Те ще вземат под внимание великото дело, което истинската мъдрост поставя пред човечеството, а именно – служенето на Изкупителя и подготовката за Неговото пришествие, и когато оценят истинския характер на съда, те ще усетят, че нямат време за губене, ако желаят Съдията да им каже в последния ден: „Хубаво, добри и верни слуго.“
По необходимост сме довеждани във връзка – до значителна степен – с онези, които не са Христови служители. Много от роднините и личните ни приятели са от тази група. Необходимата делова работа на живота също прави неизбежно в по-голяма или по-малка степен да прекарваме времето си в компанията на човеците от този свят. Събития, ръководени от Провидението, също направляват това по много начини.
Затова трябва да заключим, че Божиите люде в определена степен не само е необходимо да се срещат с човеците от този свят, но и че Господ, чието мъдро Провидение контролира всичко, има пряк план те да правят това. „Вие сте светлината на света,“ казва Христос. „Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:14-16).
Следователно, Божиите люде трябва да бъдат средство за доброто на онези, с които се срещат. Те трябва да препоръчват святата религия, която изповядват, не само като говорят за нейните заслуги на онези, които влизат в допир с тях, но и като вършат онези неща, които тя заръчва. Това е единственият начин, по който светлината ни ще свети така, че другите да видят добрите ни дела и да прославят нашия Отец, Който е на небето.
Божиите люде, според Неговото провидение, са разпръснати навсякъде по света именно с цел да бъдат средство за добро за онези, които не познават Бога. Затова те не бива да се крият от обществото и да общуват само с онези, които са се запътили към вечен живот. Но все пак трябва да се признае, че точно в това се съдържа голяма опасност. Ако не „подхождаме с мъдрост към външните“, нашето време, прекарано в обществото им, ще бъде изгубено, а вероятно и по-лошо от изгубено.
1. Трябва да бдим с молитва докато сме в обществото на онези, които нямат такъв дух. Колкото по-малко се намира той в хората около нас, толкова повече се нуждаем да имаме от него в себе си.
2. Трябва да се държим по такъв начин, че да не отблъскваме съчовеците си със своите странности и прибързана ревност, или с дух на фанатична нетърпимост. Който печели души, е мъдър.
3. Действията ни в областта на деловата работа трябва да бъдат такива, които да устоят на изследването в деня на съда. Не може дори с едно-единствено дело да извлечем нечестива изгода от съчовеците си, без да изложим на опасност собствената си душа и техните. Понеже те ще разпознаят още първото отклоняване от правото в нас, каквото и да е нечестието на собственото им поведение. И ако те видят липса на почтеност у нас, ще обвинят религията ни и тогава ще похулят Бога заради нас.
4. Трябва да се стремим да вършим добро на всичките си необърнати другари. Помнете, че те са се запътили към погибел. Отговорността да осветлим пътеката им, за да видят накъде отиват, е възложена на нас – каква страшна отговорност е това! За да дружим с други, за да им сторим добро, самите ние трябва да сме дълбоко пропити от Христовия Дух.
Времето, което прекарваме със съчовеците си, може да бъде изкупено и да бъде направено полезно за собствената ни душа и средство за спасение в някои случаи за тях. Тогава, за да можем да се обхождаме мъдро спрямо външните, нека се вслушаме в следния стих:
„Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго“ (Кол. 4:6).
Дж. Н. Андрюс – ARSH, 8 август 1865 г., стр. 77.
Павел казва на братята си: „Това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и…
Апостолите не желаеха църквата да бъде в невежество по отношение на мъртвите. Той желаеше те…
О, християнски приятели, защо да се боим? Макар че небесата скоро ще преминат и земята…
„Видях, че точно в това време на запечатване Сатана работеше по различни начини, за да…
Знаем, че в числото на „живите светии“ влизат тези, които не са умрели и тези,…