Нашият дом

С. М. Суaн

     Тук нямаме постоянен град, но търсим идещия. Такова е било положението на Божиите люде през всички векове. Те винаги са били странници и пришълци на земята, гледайки напред във времето към един идещ свят – не търсещи, нито очакващи почивка – докато стигнат края на пътуването си. Дори нашият блажен Господ, когато беше на земята, можа да каже:

„Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони“ (Лука 9:58).

     Като говори за пророците и светиите от предишните векове, Павел казва:

„Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята“ (Евреи 11:38).

Те съзряха обещанията отдалеч и ги приеха, и станаха пришълци на тази земя, за да получат по-добър, небесен дом. Оттогава до настоящето откриваме, че Божиите люде са били презиран и гонен народ, който няма дял тук, но с радост се отказват от всичките удоволствия на света и не считат даже живота си толкова скъп, заради обещаното наследство – техния окончателен дом.

     Дом! Колко сладък е този звук за уморения от пътя странник! Колко често е ободрявал той изпитвания, отпадащ духом християнин в неговото самотно пътуване! Как е укрепявал мъченика да се изправи лице в лице пред намръщеното изражение на тиранина, и как е облекчавал страданията му при най-позорно изтезание и смърт! Как е подкрепял Божието чадо всред бедност и утеснение, и как е ободрявал преминаването му през долината на смъртната сянка!

Домът, към който сме се устремили, е славен дом. Не е някакво малко място на земята, разкрасяването на което богатството и гордостта на света са прахосали всичкото си изкуство; не е царски палат с позлатени кубета и разкошни зали, където могат да влязат само богатите и великите на земята. Не! Това е град, чиито улици са от най-чисто злато и чиито порти са от най-великолепни бисери, и където има „много обиталища“. Той е столица на страна, чиито красоти никога не са описвани с думи, и чиито слави поетите напразно са се опитвали да обрисуват. Никаква промяна няма да помрачава хубостта на тази страна, никакви есенни ветрове няма да я помитат, нито да отнасят цъфтящите й цветове, никакви зимни снегове няма да покриват вечната й зеленина.

     Никаква болест или смърт няма да има там, никакво прощално подаване на ръка, никога няма да се изговори горестната дума „сбогом“! Никакви сълзи няма да замъгляват погледа, няма да има никакви печални и скърбящи сърца, никакви уморени и изтощени крайници. Там няма да има никакъв грях – но най-хубаво от всичко – там ще бъде Исус, „радостта и светлината на мястото“.

     Няма да има нужда от слънцето, защото Неговото славно присъствие завинаги ще прогони нощта. Там Този, Който умря, за да изкупи людете Си от смъртта, ще властва като техен триумфиращ Цар. Там ще може всякога да се топлим от Неговите усмивки и с нетленни езици винаги да пеем прослава към Него.

     Тези са някои от славите, които украсяват дома на християнина. Не си ли заслужава да се стремим към него? Ако славите му така привлякоха онези, които го зърнаха отдалеч, как трябва да привличат нас, които го виждаме отблизо? Вече сме преминали последния пътеуказател и почти сме започнали да виждаме великолепните му куполи, блестящите му порти, славните му основи. Бляскавите му светлини вече започват да сияят с още по-голям блясък върху пътя ни; небесната му музика вече прозвучава в ушите ни; сърцата ни вече подскачат от радост при славния изглед и сме така запленени от красотите на своя дом, че мястото на странстването ни изглежда тъмно и страшно.

     Скъпи братя и сестри, няма да бъдем още дълго бездомни скитници! Исус каза:

„И като отида, и ви приготвя място, пак ще дойда, и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:3).

Още малко и Онзи, Който има да дойде, ще дойде, и няма да се забави! Още малко и ще ходим по хубавите полета на възстановения рай, и завинаги ще се наслаждаваме на радостите на дома – собствения ни, блажен дом! О, как копнее сърцето ми за дома!