На коя страна гледате за съкровището си?

А. С. Хътчинс

„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават, нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:19-21).

Неотдавна, като говореше за намерението си да посвети себе си и имуществото си на Господа, един добър брат каза: „Искам да поставя съкровището там, където да гледам за него на другата страна“.

Идеята изглеждаше хубава, прекалено хубава, за да бъде оставена да се затрие. Тя ни подтиква да мислим, че ако някои, които сега твърдят, че са поставили цялото си земно съкровище на Господния олтар, наистина го бяха сложили там, те биха могли да тичат в християнското поприще не само с много по-голяма лекота, но и много по-бързо.

Когато вземем под внимание бавния напредък, който някои правят в службата за нашия божествен Учител, изглежда сякаш тичат в странични пътища или дори назад. Сърцето и чувствата им са тук и трябва да ги наблюдават отблизо, макар да заявяват, че лицето им е отправено към небето. Затова, докато гледат на едната страна, те се опитват да тичат на другата.

Братя и сестри, не е ли дошло наистина времето, когато да поставим съкровището си там, където би трябвало да бъде – събрано на небето – и непрестанно да държим погледа си отправен в тази посока? Тогава ще можем „така да тичаме“, че да се сдобием с наградата.

„Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса“ (Филип. 3:13, 14).

И отново питам: Не е ли дошло наистина времето да си натрупаме съкровище на небето, да си осигурим „кесии, които не овехтяват“ и да насочим чувствата си към горните неща, а не към земните?

„Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му“ (Откр. 22:12).

Братя, поспрете и се замислете върху тези неща! И не забравяйте… имайте предвид, че ако съкровището ви наистина е на небето, ще можете да тичате търпеливо натам, но… ако е тук, със сигурност, подобно на Лотовата жена, ще погледнете назад.

Затова оставете света, бягайте за живота си, без да поглеждате назад, както стори жената на Лот!

Батъл Крийк, ARSH, стр. 24, 3 юни 1858 г.