Краят на времето

„А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието ще се умножава“ (Даниил 12:4).

Краят на времето, отбелязан в текста, не е самият край. Очевидно това е период от време точно преди края. В края на времето мнозина щяха да изследват и знанието за великата тема, стояща пред ума на пророка, да се умножава.

Думите на книгата, спомената в текста, несъмнено са пророчеството на Даниил, няколкото пророчески вериги, които достигат до приключването на всички земни царства при Второто пришествие на Христос.

Затвори думите и запечатай книгата – пророчествата са история, представена предварително. На самите пророци собствените им пророчества можеха да предоставят само малко светлина, тъй като пророческият пейзаж, разпрострян пред тях, бе историята на бъдещето. Апостолът, като говори за пророчествата, свързани със спасителния план, обхващащи Христовите страдания при Неговото първо пришествие, а също и славата, която щеше да последва при Второто Му пришествие, казва:

„За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; като издирваха, кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славите. И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те в това, което сега ви се извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат“ (1 Петрово 1:10-12).

Пророчествата, свързани с Първото пришествие на Христос бяха дадени в полза на вярващите около времето на тяхното изпълнение. От самото естество на случая те бяха – поне в известна степен – затворени до около онова време. Така е и с пророчествата, свързани с Второто пришествие. Те не бяха предназначени за особена полза на пророците, апостолите, мъчениците или реформаторите, но са особена светлина за онези, които живеят в края на времето. Книгата трябваше да бъде затворена и запечатана докато настъпеше този времеви период, който се нарича „краят на времето“. Какво тогава?

Мнозина ще изследват. Независимо дали това щеше да се изпълни в разгръщането и изучаването на Писанията за светлина по темата за изпълнението на пророчествата или чрез човеци, призовани от Бога за делото, пътуващи от място на място с вестта от Бога към людете по тази тема, изпълнението е очевидно. И двете неща са били правени през последния половин век, както никога преди. Мнозина щяха обикалят от място на място и знанието да се увеличи, т.е. към края на определеното време мнозина щяха да бъдат подтикнати да запитват за нещата, представени в тази книга, и нямаше да щадят усилия, за да се сдобият със знанието за тях, щяха да четат и изучават Писанията и да размишляват върху тях, да сравняват пасаж с пасаж, духовни неща с духовни, за да придобият Христовия ум и чрез такива средства, с Божието благоволение върху тях, познанието за тази пророческа книга щеше да се увеличи и нещата да изглеждат все по-ясни, колкото повече е наближило тяхното изпълнение и особено когато се сравняха пророчествата с фактите.

И знанието ще се умножи. Това изявление не означава общото познание, но думите трябва да бъдат ограничени до темата, представена на Даниил. В книгата Даниил се съдържат пророчески вериги, които достигат до приключването на земните царства и съда. Единадесета и дванадесета глава са една верига, която се простира до времето, когато Михаил ще се подигне, времето на скръбта, каквато не е имало откак съществува народ до онова време, и възкресението на мнозина (12 гл. и там 1 и 2 ст.). В шести стих един казва „на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката“: „До кога ще се чака за края на тия чудеса?“ Краят на чудесата представлява приключването на събитията, свързани със Съда. В следващия стих е даден отговорът от облечения в ленено мъж, придружен с най-тържествена клетва, като той издига и двете си ръце към небето.

Но Даниил казва: „И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това?“ (Даниил 12:8). Тук пророкът отправя загрижени запитвания във връзка с картините, свързани с Второто пришествие. Нека прочетем отговора на ангела:

„Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето“ (Даниил 12:9).

Как да разбираме това? В четвърти стих на Даниил беше казано, че в края на времето мнозина ще изследват и знанието ще се умножи. Това е свързано с теоретичната част на делото. Но в десети стих отговорът на ангела на горещото запитване на пророка представя делото на подготовка и резултатите от голямото адвентно движение от 19 в. Той казва:

„Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат“ (Даниил 12:10).

Тук има две групи – нечестивите и разумните. Разумните са онези, които биват очистени и избелени. Те са разумни по отношение на Божиите неща и небесното царство. Те разбират от разкриващите се пророчества събитията, които завършват чудесата, показани на пророка. Виждат тези неща ясно, вярват, приготвят се и ликуват в блажената надежда. Тук трябва да бъдем впечатлени от практичното значение на вярата и надеждата във Второто пришествие. Наистина разумните – онези, които биват очистени, избелени и опитани – разбират. Те ще се вслушат в гласа на предупреждение и ще бъдат поучени и ще разберат, че Господният ден е наближил и много бърза. Те ще чакат, ще бдят и ще бъдат готови, когато Господ дойде. За тях говори Павел като казва, че Христос „ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват“ (Евреи 9:28). Или както увещава Петър: „Затова, възлюбени, като очаквате тия неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си“ (2 Петр. 3:14). И пак: „И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в своя свят живот и благочестие…“ (2 Петр. 3:11).

Но нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере. Те не търсят Духа на истината. Водени са от духа на заблудата. Те се съмняват, подиграват се и бележат хода си на бунт против Божията истина чрез вършене на нечестие. Бог да се смили над слепия грешник!

Че има времеви период, в който църквата особено трябва да очаква Второто пришествие на Христос е очевидно. Мнозина обаче заемат становището, че е било правилно за ранните християни да очакват Второто пришествие на Христос по тяхно време, че е било библейско за Христовите последователи във всяко поколение оттогава насам да очакват Неговото пришествие по свое време и че нищо повече, в това отношение, не се изисква от църквата в днешно време.

Вярно е, че някои от ранната църква поддържаха представата, че Христос ще дойде в тяхно време. Очевидно е, че солунската църква имала такова вярване поради факта, че апостолът, във второто си послание към тях, поправя тази грешка. Той казва:

„А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи както Бог в Божия храм и представя себе си за Бог“ (2 Солунци 2:1-4).

От това свидетелство заключаваме, че е имало такива, които са поучавали солунците да очакват Второто пришествие в своето време. Но апостолът ги увещава да не се объркват от тази представа и ги предупреждава да не се подвеждат от нея. Тогава той заявява, че Христовият ден няма да настъпи, докато първо не дойде отстъплението и не се яви Човекът на греха (папството). Той насочва Христовата църква нататък във времето отвъд периода на отстъплението и хиляда двеста и шестдесетте години папско върховенство, почти до нашето време, и огражда целия път с предупреждение да не бъдат измамени от представата, че Христос може да дойде през този период. И защо неговото предупреждение престана там? Отговор: в този момент (когато посоченият период приключва) започна краят на времето, когато Данииловото пророчество трябваше да бъде разбрано, когато знанието по темата за Христовото пришествие трябваше да се увеличи и мнозина да изследват.

Каква красива хармония в свидетелството на ангела и на Павел! Ангелът казва на Даниил: „…думите са затворени и запечатани до края на времето“ (Даниил 12:9).

Павел казва на братята си: „Това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта“ (2 Солунци 2:3). Предупреждението на апостола се простира нататък във времето до края, когато думите трябваше да бъдат разпечатани. Това ясно показва, че последните няколко десетилетия (от 1844 г. насам) са били периодът, в който темата за Второто пришествие да бъде изведена на преден план и това е единственото време, в което Христовата църква е можела библейски да очаква идването на Господа.