Господният свят ден

Розуел Ф. Котрел

     Има група хора, които се срещат в седмия ден от седмицата и в обръщението си към Създателя на всичко, Му благодарят за привилегията да се срещат заедно, както се изразяват „в този Твой свят ден“. Друга, доста по-голяма група, може да бъде намерена събрана на следващия ден, т. е. в първия седмичен ден, които се обръщат към Бога по същия начин с думите: Ние сме се събрали „на този Твой свят ден“.

     Сякаш Бог има два свети дни всяка седмица или че поне една от двете групи се подиграва на Бога и Го оскърбява в лицето. Възможно е мнозина от незнание – и затова неволно – да следват традицията на предците си по въпроса, но тъй като и двете групи твърдят, че следват поученията на Библията, но когато теорията и практиката им бъдат поставени под въпрос, те вече нямат оправдание да следват същия ход, освен, ако намерят разрешение в тази книга (Библията).

     Ако Бог има два свети дни, които трябва да бъдат съблюдавани от човеците, трябва да ги намерим ясно посочени в Библията. В началото Той действително освети – отдели за свята употреба – седмия ден и вече повече от три хиляди години Той е наричал този ден „Моят свети ден“. Ако Той е изоставил деня, за който е заявявал, че е Негов в продължение на хиляди години, това трябва да е отбелязано в Писанията. Ако е избрал друг ден за Свой свят ден и това трябва да бъде разкрито ясно. В противен случай никой не би бил обвързан със задължението да го освещава. Понеже „където няма закон, там няма престъпление“ (Римл. 4:15). Но във всичкото Писание няма препис на законопроекта, с който Бог изоставил седмия ден, нито каквато и да е информация от Него относно промяна на първия. Следователно денят, който Той е избрал в началото, все още е Неговия свят ден.

     Има и трета група, обаче, които, макар да са запознати, че „няма заръка в Писанието за промяната“, изглежда изпитват удоволствие да се обръщат към Бога и да Му казват, че неделята е Негов свят ден, като че ли при отсъствието на библейско доказателство могат да го направят свят, като го наричат такъв. На такива бих казал с езика на апостола:

„Не се лъжете, Бог не е за подиграване“!

Макар да успявате да мамите себе си и другите, които ви гледат с уважение и се поучават от вас, при все това вие не можете да измамите Него и да Го накарате да повярва, че деня, който никога не е освещавал, е Негов свят ден. Вашето усилие да направите неделята свята, като я наричате такава, наподобява усилието на някои в древността, които, за да въздигнат своята богиня, викаха в продължение на два часа: „Велика е ефеската Артемида“! Но те правиха това поради липсата на по-добър аргумент.

     Пламенно ви увещавам, никога повече да не идвате пред Бога с думите, че първият седмичен ден е „Неговия свети ден“, докато не съумеете да докажете от книгата, която ви е дал, че Той го е осветил. Ако сте водач на народа, внимавайте да не си навлечете проклятията им, като ги вкарате в ямата! С властта на Божието слово ви предупреждавам, че след кратко време между пастирите ще се нададе ужасен вой:

„И пастирите не ще имат средство за избягване, нито началниците на стадото за избавление. Глас на вопъл от пастирите и виене от началниците на стадото! Защото Господ опустошава пасбището им“ (виж Ерем. 25:32-38).

     Умолявам те, скъпи читателю, да направиш Божието слово свой водач! Пребъдвай в неговите учения, пази предписанията му! Не се подигравай на Бога с принасяне на онова, което никога не е изисквал! Търси, обаче, собственото си спасение и спасението на онези, на които може да окажеш влияние!

ARSH, 12 юни 1856, стр. 53