Чистите по сърце

„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Матей 5:8).

Чистота на сърцето всякога се е изисквала от Божиите люде.

„И така, осветете се и бъдете свети, понеже Аз съм свят! И не се осквернявайте с никакво пълзящо животно, което пълзи по земята“ (Левит 11:44).

„И бъдете свети на Мене; защото Аз, Иеова съм свет, и ви отделих от племената за да бъдете Мои“ (Левит 20:26).

Условията, въз основа на които Бог би признал древния Израил като особено съкровище на Себе Си повече от всички люде, бяха те да се покоряват на Неговия глас и да пазят Неговия завет. Покорството към Неговия закон щеше да ги направи свят народ (Изход 12:20; Втор. 4:13). Този закон беше възвеличен и направен почитаем – а не отменен – от Божия Син. Той показа по-ясно неговото отношение спрямо мислите на сърцето, както и спрямо външните действия.

Допълнителна светлина от Свещеното писание всякога донася със себе си нови задължения и увеличени отговорности да служим, да обичаме и да почитаме своя Създател, все повече и повече.

При прогласяването на трите вести от Откровение 14:6-12 е заблестяла ярка светлина върху непосредственото пришествие на блажения Спасител и необходимата подготовка на сърцето, за да устоим, когато Той се яви.

Библейска вяра по славната тема за скорошното пришествие на нашия скъп Господ и Учител със сигурност трябва да е практична. Никой не може с последователност да държи тази скъпоценна и вдъхновяваща надежда без всекидневно да гладува и жадува за правдата.

Това е онзи клон от християнската надежда, за който говори Йоан, когато казва:

„И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист“ (1 Йоан 3:3).

С живата Глава на църквата пред себе си, като образец на съвършена святост и най-стриктно покорство към заповедите на Отец, той се труди да постигне онзи висш и превъзходен стандарт за чистота на сърцето и живота, който ще му даде вход в Божия град.

Но възлюбеният ученик не ни оставя тук, за да се съмняваме кое е правилото, по което трябва да работим докато се стремим към победа. Ако не се подвизаваме законно, не получаваме венеца.

В стиха след текста, който вече цитирахме, той казва:

„Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие [англ.: нарушение на закона]“ (1 Йоан 3:4).

Тук боговдъхновеното перо представя две групи хора. Едната, живееща и трудеща се за библейска святост – онези, които ще бъдат направени като Христос, когато се яви – „църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо“, а другата – нарушители на Божиия закон, възвишения и свят стандарт за право и справедливост. Как тогава престъпникът може да очаква да посрещне нашия завръщащ се Господ и Цар с мир? Без святост „никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14).

Настоящето е време на безподобна измама. Хиляди подхранват фалшива надежда. Страшно нещо е, че мнозина, които са имали светлина и дълбоки убеждения за дълга във връзка с пазенето на всички Божии заповеди, не са копали надълбоко и не са градили върху канарата на истината. Тяхната основа е пясъчна. Те с радост се спускат по вълната на общественото мнение към едно мрачно и бурно бъдеще, както въздушното мехурче се носи по повърхността на водата. О, да можеха такива да чуят нотките на предупреждаващата милост и да се събудят преди да е станало твърде късно – да се събудят и да побързат да избягат от ветровитата буря и вихрушка!

Но Йоан казва:

„А краят на всичко е близо, затова бъдете благоразумни и бодърствайте в молитвите си“ (1 Йоан 3:7).

ARSH, 26 юли 1864 г.