Помнете Лотовата жена

Дж. Н. Лафбъроу

     „Помнете Лотовата жена!“, казва Спасителят според записаното от Лука 17:32. Тържествено нареждане: Докато Лотовата жена бягаше със съпруга си и двете си дъщери от надвисналата гибел, дръзна да прояви непокорство към заръката на Господ чрез Неговите ангели, и… се превърна в стълб от сол. Какво я накара да погледне назад? – Тя или се е съмнявала, че Господ ще изпълни словото Си, или умът й се е върнал към онова, която беше оставила, пожела го и погледна назад, за да види, Бог унищожил го е. Какъв ужас и мъка трябва да са обхванали малката групичка, когато видя, как в устрема си тяхната другарка и майка внезапно спря пред тях и застава като тържествено предупреждение към непокорните – един студен и безжизнен стълб от сол.

     Помнете Лотовата жена! „О – каза един – ако бях на нейно място, щях да очаквам, че ако проявя неподчинение към Господ, нещо ще ме сполети. Тя разполагаше с толкова големи доказателства, че двата ангела са изпратени от Бога. Колкото и солидни да бяха доказателствата, тя намери повод да се усъмни, а неверието винаги може да намери, за какво да се хване – в повечето случаи, вероятно, на вярно изказване“.

     Считаме, че предупреждението пред нас е достатъчно вярно за живеещите във времето, за което е предназначено да се прилага. То трябва да се приложи за народ, който бяга (в духовен план) от унищожението, надвиснало над него, сякаш буквално бяга от унищожението на Содом. Трябва да се прилага също и за народ, който е изложен на Божиите присъди, както Содом (макар присъдата да не е същата), ако следва подобен развой на действие. Разглеждайки накратко този случай, пред нас възниква въпрос: За кого е приложимо това свидетелство? За онези, към които се обръщаше Христос или за друга група, която щеше да съществува по-късно? Считаме, че от изследване на контекста ще се види ясно, че предупреждението има приложение за група хора, които живеят в последното време.

     Разглеждайки Лука 17:22 (Матей 24-та гл. също) откриваме, че въведената тема се отнася за времето, когато ще настъпи Божието царство. Христос показа на учениците Си, че то ще бъде внезапно и видимо за всички. Тогава няма да има време да се каже: „Ето, тук е!“ или: „Ето, там е!“, а „Божието царство (ще бъде) сред вас“. Хората няма да имат възможност да кажат, че Той е в пустинята или в скришната стаичка, че е дошъл по таен начин, както твърдят сега спиритистите.

     Преди година един човек в Саут Бар, Ню Йорк, ми каза: „Вярвам, че г-н Милър беше прав в проповядването на определеното време за идването на Господа, но бъркаше за начина на Неговото пришествие. Неговото пришествие сега се изявява чрез тези спиритически изяви. Той ще дойде „както светкавицата, когато блесне от единия край на небето и осветява другия край на небето“.

     Текстът пред нас: „Помнете Лотовата жена!“, има приложение за времето, когато светът ще бъде такъв, какъвто беше в дните на Ной и Лот. Не в деня, когато погублението постигна света, когато Ной беше в безопасност от унищожителния елемент посредством ковчега, или когато Лот и дъщерите му бяха на сигурно в Сигор, и жителите на Содом и Гомор се гърчеха в огън и сяра, а както беше в дните, когато Ной и Лот даваха свидетелствата си пред людете. Какво беше положението в Ноевите дни? – Тези, които послушаха свидетелството, се приготвяха за избавление, докато онези, които го отхвърлиха, „ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички“.

     Чрез внимателно разглеждане на това свидетелство виждаме, защо хората „не познаха“ времето. Умовете им бяха така изпълнени с мислите на тази земя, че не си отделиха време да го познаят. Не твърдим, че в дните на Ной беше грях да се яде и пие, нито че сега е грях да се яде и пие. Грехът тогава беше, че оставиха ума си до такава степен да бъде погълнат от земните неща, че не обърнаха внимание на свидетелството на Ной. Христовото свидетелство към живеещите точно преди Неговото пришествие е: „Внимавайте, да не натегнат сърцата ви от преяждане (ядене), пиянство (пиене) и житейски грижи (женене и омъжване), и онзи ден да ви постигне внезапно като примка…“! Христос не би отправил такова предупреждение, ако по-голямата част от хората нямаше да бъдат изцяло погълнати от нещата на този свят. Ще бъде, както беше в Ноевите дни! Докато Ной поучаваше хората, че наближава потоп, те бяха толкова погълнати от удоволствията си, че нямаха време да се вслушат в свидетелството му; сърцата им бяха натегнали от грижи и умряха в грях и неверие.

     „Така също, както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички; подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви“ (Лука 17:28-30).

Виждаме, че и свидетелството на Лот беше пренебрегнато, защото хората бяха заети със собствените си грижи. А ние не разбираме, че Христос има предвид не само това, че когато се яви, сърцата на хората ще бъдат натегнали от грижи, но и че във времето, когато се извършва подготовка за Христовото пришествие, основна тема на мисленето им ще бъде този свят, и поради привлекателните му примамки те няма да имат време да се вслушат в свидетелството, което би ги подготвило за Христовото пришествие.

     „В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад. Помнете Лотовата жена“ (Лука 17:31, 32).

Разбирането, кой е деня, в който не бива да се връщаме, ако сме „на нива“, трябва да утвърди умовете ни за това, кога Божията църква трябва да „помни Лотовата жена“. Обикновено се предполага, че стихове 31 и 32 имат приложението си при Второто пришествие на Христос, но въпросът е: Как тази представа се съвместява с Павловото свидетелство в 1 Кор. 15:51, 52, където апостолът показва, че при Христовото пришествие светиите ще бъдат изменени „в миг на око“, а във 2 Кор. 4-та гл. ще бъдат „грабнати да посрещнат Господа във въздуха“? Последователно ли е да се предполага, че Божиите светии, след като бъдат направени нетленни и бъдат грабнати да посрещнат Господа във въздуха, имат нужда от предупреждение, да не се връщат, за да вземат дрехите си? Би изглеждало по-последователно да се предполага, че това свидетелство има приложение точно преди Христовото пришествие, когато е прогласявано свидетелство относно Неговото пришествие. Ако свидетелството е приложимо тук, то трябва да се счита за предупреждение относно оплитането ни с грижите на този свят.

Господното дело в това време изисква бързане. Няма време Божиите люде да се обременяват със смущаващите грижи на този живот, но каквото и общо да имат те със земята, техните духове трябва да бъдат свободни от тревоги и да бъдат в такова положение, че да могат да чувстват Божието одобрение и всичко, което правят, да бъде само за Негова слава. Следователно, ако прилагаме стих 31 за времето, в което се прогласява свидетелството за Второто пришествие на Христос, тогава тези, които са „на къщния покрив“ и „на нивата“, трябва да представляват онези, които са откъснали чувствата си от земята и земните неща, защото са представени като отделени от притежанията си. Не е ли именно това положението, което заемаха Божиите верни чеда, когато звучаха пламенните нотки на първата и втората ангелски вести? Ако съм правилно осведомен за него време, тогава се състояло общо откъсване от света.

Онези, които имали от богатството на тази земя и чувствали духа и силата на вестта, положили всичко, което имали, на Господния олтар. Тогава те заемали положения, подходящо представени от хора, които са „на нивата“ или „на къщния покрив“; а който заема това положение „да не се връща назад“ и „да не слиза да вземе вещите си“. Това свидетелство е приложимо към време, когато има възможност за връщане към „вещите в къщата“, при това не само възможност, но и опасност от това вещите „в къщата“ да направят сърцата ни да натегнат, така че Христовото пришествие да ни постигне внезапно.

     Не е ли вярно, че именно във времето, в което живеем, Христовото пришествие според мнозина изглежда се бави? Считам, че след внимателен прочит на Лука 21-ва гл. откровеният читател ще се съгласи, че се намираме във времето, когато заръката на Христос ще има своето приложение.

„Внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка…“ (Лука 21:34).

     Докато наблюдаваме, как светският дух постепенно се прокрадва в Христовата църква, откриваме повод за свидетелства като това: „Внимавайте, да не натегнат сърцата ви…“! „Да – казвате вие – грешно е сърцата ни да бъдат натегнали, но имам заем. Дължа пари и трябва да работя, за да изплащам дълговете си“. Това са отговора и оправданието, които често се правят за подхранване духа на бързане! Нека се замислим за момент. Имаме ли право да се поставяме в положение, в което умът и тялото ни трябва да бъдат обтегнати от тъмно до тъмно шест дни в седмицата, и да нямаме почти миг, да служим на Бога? Определено има случаи, в които някои са неизбежно въвлечени в дълг и трябва да работят усилено, за да се измъкнат от дълга, но ако уповават на Него, Божията благодат ще бъде изявена. Когато, обаче, се втурваме през глава в дълг, само за да увеличим земното си съкровище, как можем да очакваме Божието благословение да почива над нас? По-добре да се лишим от част от онова, което се борим толкова усилено да изплатим, отколкото да съсипем собствените си души, като оставяме сърцето си да натегне от светски грижи.

     „Който се намери на къщния покрив, да не слиза да вземе нещата от къщата си…“ (Матей 24:17).

Ако светът лежи под нозете ви – иначе казано, удържали сте победа над любовта към света – по-добре останете там, където сте! Опасно е, в този късен час да се впускаме дълбоко в света; ако не беше така, нямаше да чуваме от устните на Спасителя думи като тези: „Внимавайте!“ и „Да не натегнат сърцата ви“! Ако сте „на нива“, далеч от дома (това изглежда е положението, което Божиите служители са призовани да заемат), такъв нека „да не се връща назад“. Ако Бог ви е призовал да работите на лозето Му, не трябва да се обръщате назад и да засядате у дома; трябва да отидете на лозето. Скоро, ако сме верни, ще имаме дом – вечен дом – благодаря на Бога. За да направи това свидетелство (по възможност) да окаже трайно впечатление върху всички ни, Христос допълни: „Помнете Лотовата жена“!

     Скъпи братя и сестри, не е ли това тържествено увещание за нас? Не сме ли изложени на страшните Божии присъди, ако не живеем така, както би трябвало в това тържествено време? Имаме увещанието на верния и истинен Свидетел. Показано ни е безнадеждното състояние, в което се намираме. Вероятно сме положили известни слаби усилия, да се изправим, но къде е ревността ни, къде е неуморната ни активност в Божието дело? Тогава все още има причина за увещанието: „Бъди ревностен“!

Ако, когато като цяло погледнем Адвентното движение, можем да видим западане от първоначалната му ревност и посвещение, трябва да се напрегнем, и да бъдем ревностни в Божието дело дотолкова, доколкото притежаваме светлина, която да ни покаже, къде сме. Нима не виждаме западане сред самите нас, откакто свидетелството до Лаодикия ни беше прогласено? Или трябва да заемем становището, че никога не сме се вслушали напълно в него?

     Вярвам, че е вярно второто. Вероятно сме чувствали, че ще се изправим, че ще бъдем „ревностни да се покаем“ и ще живеем по-предано, но грижите на света са възпрепятствали тези решения. Постигнала ли е вестта всичко, което Бог е възнамерявал да постигне за нас? – Не мисля! И молитвата ми е, Бог, чрез Духа Си, да я вложи в сърцата ни с по-голяма сила! О, колко лесно светът с гордостта и удоволствията му намират място в сърцата ни! Колко податливи сме да бъдем запленени от тях! Призовани сме да напуснем света в чувствата си!

     „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца“ (1 Йоан. 2:15).

Заявили сме, че се отказваме от света, но дали поглеждаме назад към примамките му? „Помнете Лотовата жена“!

     В изповедта си ние сме се отделили от света, но ако не живеем съобразно с тази изповед, ние се бавим в равнината (света), макар едва да сме прекрачили пределите на съвременния Содом. Бог ни призовава да заемем положение далеч по-горе от света.

     „Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие“ (Матей 5:14).

Когато Лот и спътниците му бяха излезли от Содом, те все още не бяха в безопасност. Когато ги хванаха да ги изведат по-бързо, ангелите казаха:

„Да не се спреш някъде в цялата тая равнина! (…) Бягай за живота си; да не погледнеш назад“ (Битие 19:17).

     Братя и сестри, ще се бавим ли тук? Ще бъдем ли доволни, докато сме на едно ниво със света? Господ да ни помогне да побегнем за живота си и да „помним Лотовата жена“!

     ARSH, 10 декември, 1857 г., стр. 33, 34