Но вие не сте в тъмнина

„Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец“ (1 Солунци 5:4).

За утеха на онези в църквата, чиито сърца може да кървят от загубата на близки за тях хора, апостолът предприема да разпръсне скърбите им като отстрани невежеството им по отношение на онези, които спят в Исус. Той се обръща към църквата в Солун така:

„А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи“ (1 Солунци 4:13-18).

Апостолите не желаеха църквата да бъде в невежество по отношение на мъртвите. Той желаеше те да бъдат наставени относно надеждата, която може да се подхранва, във връзка с онези, които заспиват в Исус. Църквата вярва, че „Исус умря и възкръсна“ и че Бог „възведе от мъртвите великия Пастир на овцете – нашия Господ Исус“ (Евреи 13:20). „… така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него“.

Колкото е сигурно, че Той възведе Своя Син от мъртвите и Го възвиси до собствения Си престол, също толкова сигурно е, че Бог ще възкреси от мъртвите и всички, които спят в Исус и ще ги възкачи на Небето и постави на престола на Сина.

Денят, споменат в текста, не е деня на смъртта на вярващия. Давайки наставление за утеха на църквата, понасяща скърби, апостолът не посочва смъртта като портата към безкрайните блаженства, през която благочестивите мъртви веднага отиват отдясно на Бога, където има пълнота от радост и блаженства до вечни векове. Не. Те спят в Исус. И дрямката им няма да бъде нарушена докато последната тръба ги събуди. Апостолът поглежда напред отвъд оставащия продължителен период за дрямка на праведните, до пришествието на Господа от Небето, възкресението на праведните мъртви и изменението на живите праведни в нетление като блажената надежда на праведните през всички векове.

Тези (а не ужасите на смъртта и гроба) са величествените събития, които въвеждат славите на бъдещия живот. Към тези неща, пророците, Христос и апостолите са посочвали ясно като увенчаващите надеждата на вярващия събития и източникът на радостите, които очакват.

След като разгръща пред нас тези събития, които въвеждат бляскавото величие на Божия ден, апостолът приключва бележките си по този клон на темата с това забележително изречение: „И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи“ (1 Солунци 4:18).

Така апостолът отчетливо заявява начина и предмета на Второто пришествие на Исус Христос и се отнася към това учение сякаш е завещание на църквата, дадено с цел да бъде източник на успокоение и утеха и особено за скърбящите поради тежки загуби на близки. Той продължава:

„А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат. Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец“ (1 Солунци 5:1-4).

Тук Павел говори в пророчески план и описва състоянието на нещата точно преди края. С думите „вие“ и „те“, той обозначава две групи. Думата „вие“ представя онези, които нарича „братя“, които са добре наставени по отношение на времената и годините и поради това са будни и чакат и бдят за своя Господ. Думата „те“ представя онези, които третират темата за Христовото пришествие като незаслужаваща особеното им внимание и затова докато някои прогласяват предупреждението те не виждат никакви доказателства за скорошното пришествие на Господа и казват: Мир и безопасност. Апостолът продължава:

„Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината. И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени. Защото, които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват; а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение. Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос“ (1 Солунци 5:5-9).

Двете групи, положението на всяка и съдбата на всяка от тях са заявени отчетливо. Със сигурност онези, които поучават, че Господния ден ще постигне всичките човеци като крадец нощем, не са проучили темата в пълнота. Особено за тяхна полза ще повторим точните на различие по следния начин:

ВИЕ:

Няма нужда да ви пиша. Стих 1.

Вие, братя, не сте в тъмнина. Стих 4.

Вие всички сте синове на светлината, синове на деня. Стих 5.

Да не спим, както другите. Стих 6.

Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение. Стих 9.

ТЕ:

Ще казват: Мир и безопасност. Стих 3.

Господният ден ще дойде като крадец нощем. Стих 2.

Защото, които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват. Стих 7.

Постига ги внезапно погубление. Стих 3.

Никоя боговдъхновена истина не може да бъде заявена по-ясно отколкото това, че „наистина Господ Иеова няма да направи нищо без да открие Своето намерение на слугите Си пророците“ (Амос 3:7). Преди да е посещавал човеци и народи с присъди, Бог е изпращал предупреждения, достатъчни, за да направят вярващите способни да избегнат Неговия гняв и да осъдят онези, които не са се вслушали в предупрежденията. Такъв беше случаят преди Потопа.

„С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света“ (Евреи 11:7).

В по-късен период, когато народите бяха потънали в идолопоклонство и престъпления и погублението на нечестивия Содом бе решено, Господ каза:

„И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя, тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?“ (Битие 18:17, 18).

Подходящо известие беше дадено и на праведния Лот, който, заедно с дъщерите си, беше опазен; и никой, даже и в онзи виновен град, не погина без навременно предупреждение. Очевидно Лот беше предупредил людете и в това общуване с тях на Лот му „бе досадил развратния живот на нечестивите“ (2 Петрово 2:7, 8). Когато предупреди зетьовете си, на тях им се видя, че „той се шегува“ (Битие 19:14). А когато „градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата“, Лот ги предупреди и ги умоляваше да се въздържат от вършене на нечестие. А те веднага направиха онова, което всички грешници от дните на праведния Лот са били склонни да правят спрямо онези, които вярно са ги предупреждавали за гибелта, която ги очаква, а именно: обвиниха го, че се прави на съдия.

Разполагаме със запис на Господното предсказание за разрушението на Ерусалим през времето на поколението, което Го отхвърли, което бе изпълнено по-малко от четиридесет години след Неговото разпятие.

Онези, които не приеха Христос, бяха отхвърлени. „Защото,“ както каза Той на Ерусалим, когато предупреждаваше людете за разрушението на града и храма им, „ти не позна времето, когато беше посетен“ (Лука 19:44).

За да могат християните в Юдея да избегнат надвисналата гибел, им беше казано, че когато видят „Ерусалим, че е заобиколен от войски“, трябва да „бягат по планините“. Лука 21:20; Матей 24:15. Те се вслушаха в увещанието и прибегнаха за безопасност в Пела.

Такова е свидетелството на боговдъхновените писания относно отношенията на Бога спрямо Неговия народ в миналите векове. И не може да се предполага, че Бог ще промени поведението Си във връзка с бъдещето, когато в това бъдеще ще бъде осъществен коронният завършек на всичките пророчески изявления. Не, наистина не! Преди чашите с чистия гняв на Йехова да бъдат отприщени на небето и излети на земята върху незакритите глави на невярващите, светът ще бъде напълно предупреден.

Преди Човешкият Син да хвърли сърпа си, за да събере скъпоценната жетва на земята, жетвата трябва да е напълно узряла за небесната житница. А преди земното лозе да бъде обрано за лина на Божия гняв, гроздовете му също трябва да са напълно узрели. Откровение 14:14-19. А последната вест на страшно предупреждение към людете ще направи вярващите да узреят и ще ги подготви за спасение, а също и невярващите – за погубление.