Не можахте ли да бдите още един час?

Тези думи, макар отправени към ученик, могат уместно да бъдат отправени към Христовите последователи сега. Исус каза на учениците Си да бдят и да се молят, за да не паднат в изкушение. Ние имаме същата склонност да спим каквато те имаха и – ако е възможно – по-голяма нужда от бдение. Сега, когато Сатана е по-зает от всякога в поставяне на примки за нозете на невнимателните, не трябва ли непрестанно да бъдем нащрек? Но, уви! Ние сме спали, макар да сме знаели, че и последните песъчинки от големия часовник на времето почти са изтекли и да сме вярвали, че нашият Господ е при вратата. Макар да сме притежавали последната вест на милост, която да прогласим на света, ние все пак сме отишли да спим. Исус поглежда към нас, вижда истинското ни състояние – окаяни, нещастни, сиромаси, слепи и голи, Неговото сърце копнее за нас и Той ни умолява да си купим от Него злато, пречистено през огън, за да се обогатим, бяла дреха, за да се облечен и колурий, за да помажем очите си и да виждаме.

Освен това Той проявява снизхождението даже да застане на вратата на сърцето ни, хлопайки за да Го приемем и казва, че ако чуем гласа Му и отворим вратата Той ще влезе и ще вечеря с нас. Какво великодушно обещание – Царят на славата да вечеря с нас. Но ако това не е достатъчно, за да ни събуди, Той обещава, че всички, които победят, ще седнат заедно с Него на Неговия престол. Какъв по-голям подтик от това?

Изглежда обаче не сме позволили това да разтърси хладките ни сърца и да ни подтикне да употребяваме по възможно най-добрия начин всеки миг, който ни остава, за да се подготвим за тази славна награда. Той ни е дал всичко, което може да даде, но при все това клепачите ни все още са натегнали за сън. По каква причина? Знаем, че гневът Му е разпален против нас понеже Той е заплашил, че ще ни избълва от устата Си. Това е опасно и окаяно състояние, в което да се намира някой. О, да можехме да го осъзнаем в по-голяма степен! Биваме довеждани до тясно място, понеже докато Господ е дълготърпелив и многомилостив и досега е упражнявал търпение към нас, не желаейки да погине някой, при все това Неговият Дух няма да се бори винаги с човека. Колко страшна е алтернативата – да бъдем оставени на злите измишления на собствените си сърца и на сигурна погибел!

Трябва да сме много благодарни, че случаят ни сега не е такъв, че все още чувстваме борбите на Духа, понеже, както казва Павел, „ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление“. Почувствали сме наказващата ръка на Господа: това е утешително, понеже по това познаваме, че Той все още ни обича и желае да ни спаси. Той казва: „Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш“ (Откр. 3:19). Нека тогава, както ни е посъветвал Той, бъдем ревностни и се покаем, нека се върнем при Господа с пълно сърдечно намерение и Той ще се върне при нас и ще излекува отстъпванията ни.

Какво дело, какво велико дело все още има да се извърши за нас, преди да бъдем готови да посрещнем своя идващ Господ. Крайно време е усърдно да се устремим към тази необходима подготовка, да се смирим под мощната Божия ръка, да потърсим кротост и правда, за да бъдем скрити в деня на гнева Господен.

Защо е толкова трудно за нас да отворим вратата на сърцето си? Толкова дълго ли е била затворена, че да е ръждясала върху пантите си? Понякога изглежда така. Поне лично за себе си мога да кажа, че трябва да положа по-големи усилия, отколкото досега, иначе няма да успея да отворя вратата. Губим много като държим вратата затворена, Спасителят стои в готовност да влезе, как така можем да Го държим вън? Не знаем колко още ще чака там, за да Го пуснем. Нека побързаме да Му отворим преди да се оттегли завинаги, веднага да разтворим вратата нашироко и да приемем скъпия Спасител, Който ще внесе радост в сърцата ни.

Господ да даде да се събудим напълно, да не би да дойде, да ни намери заспали и да ни остави да продължим да спим.

ARSH, 14 май 1857 г., стр. 14