Утрото иде

Утрото е символ на благоденствие и тържествуваща радост, осигурени от обещанието към Божия народ. Плачът може да престои за през нощта, но на сутринта идва радост. Нощта почти е приключила, но все още не си е отишла, утринта наближава. Печалните и угнетените, немощните и страдащите, бедните и бедстващите, всичките чакат настъпването на утринта.

С този красив символ на стража бива заръчано да утеши Божиите люде. Чува се викът: „Стражо, колко е часът на нощта?“ Верният страж отвръща: „Утрото иде.“ Кой не може да почувства силата на този образ?

Кой не се е впечатлявал от нощните сенки и от уморителността на бдението, докато дългите нощни часове са се влачили тежко? Кой не е чувствал в такива моменти колко ободрителен е възгласът: „Утрото иде“? И с каква радост е била посрещана първата слаба, бледа светлина, даваща признак за неговото приближаване!

Така е и при нощта на времето. Човекът поради греха си е докарал над земята най-мрачната нощ. Но всред тъмнината, в която е изпаднал светът, Бог не го е оставил без светилник за нозете си, без карта и компас за пътуването си. Това, като на лъч на надежда, винаги е приповдигало унилия му дух като е сочело напред към едно утро. Този светилник ни казва, че нощта няма да трае вечно, че идва утро – едно славно, безоблачно утро, един вечен ден.

Но ни се казва (а такива трябва по-скоро да обичат тъмнината отколкото светлината), че сутринта няма да настъпи скоро, че не знаем нищо за нейното приближаване, че светът още дълго ще продължава да бъде в сегашното си състояние и нощта едва сега е започнала.

Стражите на нощта са ни отбелязани ясно в Божието слово. Пред нас ясно са очертани нощните пейзажи на този свят. Зверовете в нощните видения (Даниил 7 гл.), хищници на нощта, подходящи символи за нечестивите правителства на земята в нощта на времето, всред тъмнината на миналите векове, са завършили свирепата си кариера. Четвъртият и последен сега чака да осъществи последните си борби, след които ще побегне пред издигащите се лъчи на настъпващото утро.

Отново: казва ни се, че земните царства посред тъмнината на времето ще придобият размерите на огромен образ, страшен и ужасен, който след като бъде завършен ще бъде строшен на парчета, когато изгрее Слънцето на правдата и вместо него бъде установено едно славно и вечно царство.

Бавно, от век на век се е развивал той, докато сега, като образ с колосални размери, той стои пред нас. Тръба след тръба (Откровение 8, 9 гл.) са прозвучавали с отминаването на нощните часове. Печат след печат (Откровение 6 гл.) са били разчупвани от събития, които се е очаквало да бъдат изпълнени преди да се зазори. Вестители от небето (Откровение 14 гл.), предвестници на Слънцето на правдата, са поемали в мисията си. Мощни откровения и тържествени събития, подходящи за въвеждането на славното царство, което стои пред нас, явно се струпват около нас. И макар да има множества от фантазьори, които напразно се крият под сенките на нощта и невярващи, които не желаят да отворят очи, за да виждат, и присмиватели, които щяха да дойдат в последните дни все още да продължават да обичат тъмнината, а не светлината и да постоянстват в отричане на отминаването на нощта, при все това утрото иде!

Имало е стражи, които в миналото са прогласявали, че денят приближава, които са стояли в готовност със светилото на пророчествата, за да покажат на пътника къде в нощта на времето се намира.

Какъв обаче е сега отговорът на стражите, когато се зададе въпросът: „Стражо, колко е часът на нощта?“ „Не знаем,“ отговарят те. „Някога мислехме, че знаем, но това е тайна, която не можем да разгадаем. Допуснали сме грешка и не можем да поправим нещата.“

Дали пътят на праведните просто ей така се засенчва от тъмнина и те се изгубват и подвеждат последователите си? Никога, понеже той е като виделината на разсъмване, която свети все по-ярко и по-ярко докато настане съвършен ден. И ако това изявление някога е било приложимо за поведението на някои, не е ли приложимо за нашето, братя мои?

Миналото е ясно. Онова, което изглеждаше криво, е изправено и онова, което беше тъмно, е осветлено. Разочарованието ни е напълно обяснено и виждаме, както не сме виждали никога преди, че утрото наистина идва. Обръщаме се към теб, читателю, който нетърпеливо си задаваш въпроси, и ти заявяваме, че утрото идва.

Уморени стражо, утрото идва; и когато сутринта бъде последвана от онзи славен ден, няма да има болен, край кушетката на който да бдиш. Жителите на онази страна няма вече да казват „болен съм“, понеже дългата поредица от злини ще побегне заедно с тъмнината и няма да се намери вече. Към вас, опечалените и скърбящите, утрото идва – едно утро, чиято светлина ще прониже тъмницата на гроба, в който смъртта дълги векове е събирала трофеите си. Тогава затворниците заради вярата ще бъдат освободени и обичните ви, които са били изтръгнати от обятията ви, ще бъдат върнати от страната на неприятеля.

Утрото идва, за да отстрани от всекиго, който е сведен под тежкото си бреме, неговия товар на нещастие. Тогава няма да има неправди, които да не са поправени, няма да има сянка, която да не е прогонена. Всички злини, които са правили пътя на човешкия живот трънлив, цялата жестокост и потисничество, всички форми на мъка, болка и смърт, които са хвърляли тъмните си сенки върху света, ще бъдат погълнати и изгубени завинаги в грандиозното и славно обещание: УТРОТО ИДЕ!

Привет, славно утро, което донасяш безоблачен, безкраен ден,

утро, чиято свята светлина ще прогони сенките на греха и смъртта.

Утринта на славното възстановяване на всичко,

завежда всички уморени светии у дома след дългото им пътуване,

за да си починат в прекрасните обиталища на мира и радостта.

Читателю, готов ли си за това утро? Дали голямата криза, която предстои, ще бъде за теб повод за радост или за тъга? Понеже в картината има и нощен пейзаж, но и пейзаж на бляскава светлина. Стражът казва не само, че утрото идва, но допълва „още и нощта“. В това не се обхваща само нощта на времето, но и евангелският ден. Следващият период няма само да въведе ден за живота, но ще въведе и нощ за смъртта. Тогава ще дойде и нощ – нощ за греха и грешниците.

Именно през нощта Господ ще разпознае слугите Си – и какви награди ще получат праведните! А каква злочестина ще бъде делът на нехайните, неверните, бунтовните! Но ние сме радостни, че всред тъмнината и запустението на земята все пак можем да завяваме, че утринта наближава.

Подгответе се за утрото! Нека за всекиго от нас то бъде утрин на радост. То е нашата надежда, нашата утеха, пътеводната ни звезда, за нас то е приятна музика. Колко сладък ще бъде възгласът „утрото иде“ за ухото на уморения пътник.

Утро ще внесе светлина в тази тъмна нощ на нещастие,

слънчево затишие ще последва среднощната буря,

за онези, които с радост устояват тук долу

и са верни в изпълнението на Божията воля.

Само още няколко конфликта на този бурен бряг,

само още няколко изпитания в тази мрачна долина

и ще оповестим края на трудовете и страданията си,

при който ще познаем вечните блаженства.

Тогава, уморени пътнико по трънливия път,

не поглеждай назад и нека трудът ти не престава,

понеже скоро ще получиш богата награда,

когато Исус дойде да донесе сладко избавление.