Какъв е знака или печата на Бога?
Джоузеф Харви Уагонър – баща на Елиът Уагонър
Тъй като това е тема от необичайна важност, ще изследваме свидетелството на Писанията във връзка с името на Отец или доказателството и титлата на авторитета Му. Във въведителните думи на Библията Бог ни е разкрит като Създател:
„В начало Бог създаде небето и земята“ (Битие 1:1).
Да сътворява, да вкарва в съществуване и да дава живот на неживи предмети е най-висшата изява на сила, далеч надминаваща възможността на ограничените умове да разбират. Във всичките Писания Бог представя силата Си да създава и делото Си като Създател като онова, което Го отличава от фалшивите богове или идоли. След като обяви суетността на фалшивите богове, Той упъти служителя Си, да посочи разликата между истинското и фалшивото по следния начин:
„Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята – да! – те ще изчезнат от земята и изпод това небе. Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си“ (Ерем. 10:11, 12).
И пак, когато Павел пожела да отвърне атиняните от идолите им и да ги насочи към поклонението на истинския Бог, той каза:
„Този, на Когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам. Бог, Който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове…“ (Деян. 17:23, 24).
Същото заявяват и много други текстове на Писанието. Когато се замислим, първоначално изглежда странно, който и да е народ някога да забрави Бога, Създателя, чиито чудесни дела са всякога пред очите му (Псалм 19:1). Но причината се намира в падналото естество на човека, в извратеността на човешкото сърце. Апостолът обяснява въпроса, като казва: „… отказаха да познаят Бога“ (Римл. 1:28). Познаването на Бога поддържа живо в човека известно усещане за отговорност; то го кара да гледа напред във времето към съда. Изоставянето на познаването на Бога придава усещане за плътска сигурност; то оставя съвестта без задръжка.
Човекът обича да почита и въздига сам себе си. Тщеславието на живота е една от смъртоносните злини на света (1 Йоан. 2:16). Боговдъхновените писания са посочили процеса, чрез който човекът потъна толкова низко спрямо положението, за което неговият Творец го беше предназначил. Словото казва така:
„Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини“ (Римл. 1:21-23).
Така се доказа, че като цяло извратеността на самия човек беше причина, той да потъне толкова ниско и да се отдръпне толкова надалеч от Бога. А даже и в ниското си състояние той нямаше нищо, с което да пледира, за да оправдае състоянието си. Понеже, като говореше за същата група, която беше деградирала толкова тежко, апостолът казва:
„Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение“ (Римл. 1:19, 20).
Тези хора са затворили очи за доказателствата за божествеността на Бога – доказателства, изявени в Неговото творческо дело. Понеже наистина „Небесата разказват славата Божия и твърдта възвещава делото на ръцете Му“ (Псалм 19:1).
Тъй като Божието слово е истинно, по този начин става ясно, че вечната сила и божественост на Всевишния могат да бъдат „разбрани чрез творенията“. Ако човекът не беше извратил пътя си и не беше се „поклонил и служил на тварта“, той винаги щеше да живее щастлив в любовта на своя небесен Отец. Това беше намерението на Създателя. Той осигури най-доброто и разумно средство, да запази чадата, които бе сътворил, близо до Себе Си.
В Писанията пише, че „достопаметни направи (Бог) чудесата Си“ (Псалм 111:4). А когато създаде света, Той постанови паметник, който да възпоменава делото Му. Господ заяви, че седмият ден, събота, е Негов, защото в него Си почина от удивителното Си творческо дело. Той го благослови и освети, за да бъде отделен от всички други дни. Извърши хиляди чудеса пред Своя народ, за да увенчае с почит този свят ден. За тази институция Господ каза на Моисей: „То е знак между Мене и израилтяните за винаги…“. На какво е знак? – Обяснението ще открием в следващите думи: „… защото в шест деня направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои“ (Изход 31:17). Съботата не беше символ или нещо, отнасящо се особено за „израилтяните по плът“, а знак, в който всички народи да имат еднакъв интерес – знак за създаването на онази „първа власт“, която ще бъде дадена на целия „Божи Израил“ (Гал. 6:16), истинските Авраамови чеда. Така думите на самия Господ обявяват, че седмият ден, събота, е знак за сътворяването на небесата и земята.
Ако вечната Му сила и божественост могат да се разберат от нещата, които Той е създал, както поучават Писанията, и ако Той е посочил силата Си да създава и творческото Си дело като онова, което по особен начин Го отличава от фалшивите богове, колко необходимо е това дело да бъде всякога в мислите ни. Онези, които забравят творческото дело, забравят Твореца. Народите, които не познават Бога, са изгубили всякаква представя, за каквото и да е творческо дело. Как биха могли те да запазят представата за сътворение и за Творец, и при все това да се покланят на изработеното от собствените си ръце?
Това представя съботната институция като имаща далеч по-висша цел от тази, да осигурява на човечеството само физическа почивка. Човек се нуждае от периоди на почивка, нуждае се от период на почивка на всеки двадесет и четири часа. Бог мъдро и в полза на човека осигури възможност за такава почивка, като даде редуващи се периоди на светлина и тъмнина. Но съботата имаше да изпълнява и друга, по-важна задача. Тя е паметникът на Създателя; тя е предназначена да поддържа жива в умовете на човеците великата и най-важна истина, че има Бог, Който е всемогъщ – Създателя на небето и земята, и че „не са богове тия, които са от ръка направени“ (Деян. 19:26).
Думите „знак“ и „печат“ се отнасят до едно и също нещо. Сам Бог заяви, че съботата е Негов знак, като придаде знанието, че Той е Бог, Създателят на всичко. Така говорѝ Той:
„Аз съм Господ вашият Бог; в Моите повеления ходете и Моите съдби пазете, и извършвайте ги; освещавайте още и съботите Ми, и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз, Господ, съм ваш Бог“ (Езек. 20:19, 20; виж също Езек. 20:12 и Изход 31:13).
Съботата е знака на Бога – печата на Неговия закон. Тя е доказателството за Неговия авторитет; тя е белега, чрез който тези, които пазят всичките заповеди, могат да бъдат разпознати изсред целия свят наоколо. Това е свидетелството на самия Йехова. Тя е Неговото собствено клеймо, Неговия знак за най-висшата властова титла – Създател.
J. H. Waggoner, From Eden to Eden, pp 216-219