Доктрината за Провидението

Джеймс Уайт

Каналът, по който тече тази мощна, извисяваща се вълна на причина и следствие, намерение и изпълнение, е „сигурното пророческо слово“. Пророческата истина е коловозът, по който се е движила всякога провиденческата колесница на Йехова. По този коловоз ще се движи тя, докато достигне до голямото депо… Наблюдавайки в светлината на откритата истина за междинните предмети по пътя към завършека, ние можем да узнаем, колко много сме изминали и колко малко предстои да минем.

Пророчествата са история, представена предварително. Историята представлява доклад за изпълнените пророчества. Всичките големи царства на земята, заедно с техните най-значителни промени, Първото пришествие и превратностите на Християнската църква, бяха очертани от перото на пророчеството преди около две хиляди години. Но сега всяка автентична история свидетелства за факта, че в прогреса на Провидението ние сме загърбили Вавилон, Персия, Гърция и Рим, Първото пришествие и предсказаните революции на четвъртата империя, с изключение на една, която прекрати страшната й кариера. Така всяка история, а също и Писанията, доказват изявлението на Божия пророк: „Наистина, Господ Иеова не прави нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците“.

Той отстранява люспите от окото на пророка и открива пред погледа му идните събития. Историкът следи, за да ги запише, когато се състоят. Провидението никога не греши, нито обикаля, за да мине покрай предсказаното събитие втори път.

Не! Когато събитие като потопа бъде записано, то вече е в миналото. Няма втора поредица от четирите велики империи, няма второ Първо пришествие, няма край на времето (1798), нито Среднощен вик (август 1844 г.). „Колкото за Бога, Неговият път е съвършен“, затова Той никога не поправя пътищата Си. Той изпълнява Словото Си веднъж завинаги. Пророческата скица е oчертана правилно. Всички събития от историята са в съзвучие с него. По последователност, време и начин всички те се състоят по реда си, както са записани от пророчествата. Историята на онези народи, които попаднаха в обхвата на пророческото видение, свидетелства за истинността на библейската доктрина за Провидението.

Божественият план, очертан в пророчествата, относно Първото пришествие, революцията в Римската империя, отстъплението и промените в християнската църква е поддържан изцяло от докладите на Провидението. Пророчеството може да се счита за зачатие на конкретно събитие и бдителното Божие око е всякога отправено към него. Неговата поддържаща ръка подхранва ембриона до „определеното време“ и всяко събитие – незначително като падането на врабче и обширно като разпадането на империя или унищожението на света чрез направлението на Провидението ще съдейства за неговото раждане. За такива събития няма аборти, няма фалшиво изпълнение.

Те са абсолютно уникални по характер. Всяко предсказано събитие по целия коловоз на Провидението е толкова особено и открояващо се от всяко друго, колкото и четирите големи империи, както Първото пришествие от Второто. Не можем да ги сбъркаме повече (дори самите ние да сме объркани), отколкото земята със слънцето й или потопа с последния огън. Такава е удивителната прецизност на пророческата карта [бел. ред.: картата от 1843 г.].

Такава е удивителната точност, с която пророчеството изпълнява и най-малкия щрих на пророческата четка. (…) Онези, които прогласяват истинността на пророчествата и показват хармонията им с историята и отминаващите събития, са Божии свидетели.

Онези, които не познават Бога в пророчествата или Провидението Му, не са Негови свидетели. Те не могат да бъдат онзи Израил, когото Йехова окуражава да постигне победите на вярата. Неколцината презирани ученици, които видяха, как ръката на Провидението изпълнява пророчествата, бяха Божии свидетели. Месия ги увери, че няма от какво да се боят – нито от смърт, нито от демони (Йоан 10:28). Людете, които не пожелаха да повярват (и на пророчествата, и на Провидението), бяха отхвърлили всяка светлина, която Бог дава за поддържане на вярата.

Тогава те се изпречиха на пътя Му и колелата на Провидението трябваше или да спрат, или да бъдат смазани за завъртанията им напред. Така е и сега. Заели своето становище, изповядващите се за християнски църкви отричат, че Провидението изпълнява пророчествата, свързани с Второто пришествие (макар че не могат да отрекат нито пророчествата като такива събития, нито фактите, че са се състояли), и ще погинат, както юдейския народ. Всички доказателства, които Бог предоставя, са дадени, когато историята засвидетелства истинността на пророчествата. Следователно, ако те се отхвърлят, се отхвърля Христос, и онези, които дотогава са били Негов избран народ, ще бъдат сполетени от краен гняв. Колкото по-голяма светлина е имала християнската църква спрямо юдейската, толкова по-голяма е вината й и толкова по-страшно е разкритото й осъждение.

Доктрината (за Провидението), каквато я намираме в Писанията, трябва да бъде представена отчетливо, за да се разбере правилно. Тя е единствената, няма други средства, адекватни да родят предсказаните събития, освен употребяваните от Бог; следователно, когато тези събития се състоят, без съмнение можем да узнаем не само че са изпълнение, но и че Бог е сторил това.

Ако сме станали свидетели на посочени незначителни събития, като поделянето на дрехата на нашия Спасител или погребението Му в гробницата на богаташа, това е изпълнение на пророчествата. Бог е направил това в провидението Си. Преминали сме отвъд тези означения върху пророческия коловоз. Никога повече не можем да станем свидетели на тях. Божието слово е истина, а истината представлява съгласие между Неговото слово и събитието, представено от Провидението. Ако Словото го спомене веднъж, а Провидението го осъществи и допусне два пъти, не е налице съгласие…

Събитията на Провидението трябва да бъдат в съгласие. Няма да има повторения, нито фалшиви изпълнения, когато не са конкретизирани такива. Когато едно предсказано събитие се състои, то е истинско.

Длъжни сме да вярваме, без да се съмняваме или колебаем. (…) Във връзка с тях е налице лекота, естественост, която прегражда всяка причина за съмнение. Вярно е, че се пораждат съмнения, но те произлизат от източник, нямащ никаква връзка с изпълнението на пророчествата – от сърцето.

Нека онагледим посредством няколко записани събития, в които принципът (или доктрината), както е заявен, трябва да се признае, доколкото се допуска, че Библията е вярна.

Проследяваме тварите „от всякакъв вид“, които влязоха в ковчега заедно с Ной. На патриарха бе казано:

„Oще седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята. (…) Влез ти и целият ти дом в ковчега. Вземи по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им; също и от небесните птици по седем, мъжки и женските им; за да опазиш от тях разплод за цялата земя“.

Такъв беше планът, разкрит на Ной сто и двадесет години преди това. Но… постави ли Ной капани, за да хване птиците? Направи ли яреми и хамут за мощния лъв, другарката му и другите животни, които са по-слаби, но по-свирепи и хищни? – Не, не! Това би бил по-усилен труд, отколкото построяването на ковчега.

Те дойдоха и „влязоха в ковчега при Ной две по две, мъжки и женски, както заповяда Бог на Ной“. Вероятно са влезли в рамките на един ден, защото седем дни след това „водите на потопа заваляха на земята“. Влизането им било толкова естествено, колкото и за самия Ной. Дошли непринудено, както излелия се след това потоп. Това събитие бе също толкова голямо чудо, колкото и потопът, и бе предназначено да запази и утвърди вярата на Ноевото семейство. Вероятно с това се целяло убеждаването на предпотопните, които гледали и се подигравали, и особено на онези, които понякога помагали на Ной в строенето, но в последствие изоставили работата.

Те не се страхуваха, че старият кораб ще потъне или че в последствие ще получи пробойна. Намеси се ръката на Йехова. Събитието се състоя в правилното време! Божието провидение съдействаше на Ной за изпълнение на словото Му. То не можеше да бъде фалшифицирано.

Издигането на Давид на Израилевия престол и цялата история на народа доказват ясно заявената доктрина – че няма други средства, адекватни за изпълнение на пророчеството, освен употребяваните от Бога.

Когато предсказано събитие действително се състои, можем да знаем, че то е изпълнение на предсказанието, и че Божието провидение се е намесило за неговото изпълнение. При такива събития няма „второ“ – не повече, отколкото може да има второ раждане, кръщение или погребение на Месия. Колесницата на Провидението се придвижва нататък. Събитието надвисва с Божия печат върху си. То никога не се случва отново.

Бог е възвеличил думата Си повече от цялото Си име. Затова всички водещи събития, записани в историята на света, що се отнася до време, обстоятелства и връзка с миналото и бъдещето, са се състояли съгласно Божието слово. Нищо, което влиза в съревнование с това слово, не може да устои пред него.

Не може, даже и да носи Божието име! По-скоро Иерусалим, храмът и избраното потомство ще погинат, отколкото една йота или точка от словото да се осуетят. В словото Си Бог посочва конкретно всяко събитие. (…) Няма да има друго, подобно на него във всяко време. (Нужно е да запомним това!) Няма да има друго, подобно на него във всяко време. Ако някое съчетание от средства предостави изпълнение, подобно на лъжехристите, би било извън предсказаното време и в разрез с всички подготвителни мерки на Провидението. Поради това те не биха могли да успеят. Пророчеството, свързано с турците, е пример за устойчивото намернеие на Провидението, да не допуска никакви средства да възпрепятстват неговото намерение. При издигането си, въпреки всички кръстоносци и целия християнски свят, те взеха надмощие. Но при изтичането на определеното им време западнаха, въпреки че всичките големи християнски сили бяха в несвят съюз за тяхното поддържане.

Тогава става ясно, колкото може да стане ясно от изпълнените стихове, че няма други средства, които да могат да фалшифицират или разстроят постепенното изпълнение на пророческото слово. Когато времето настъпи, всяко пророкувано събитие се случва и в него трябва да бъде разпознато Божието провидение или в противен случай ще бъдем обвинени дотук като неверници.

Мнозина признават божествената ръка в десетките пророчества, изпълнени при Първото пришествие на Исус, но си въобразяват, че Той няма да бъде особено точен в почитане на предсказанията или ученията на Своя Син във връзка с Второто. Те забравят, че Божието слово е само второ издание на самия Него – отъждествено със самия Него, препис на собствения Му ум. За да възвеличи думата Си повече от цялото Си име, Той трябва да я утвърди, дори ако е нужно разрушаването на изповядващата се за Негова църква или разпадането на света.

Моята грижа е, да бъда намерен сред житото. Не смея да отрека благодатта на нашия Бог, на която съм се радвал, не смея да отрека, че словото Му, по-стабилно от света, означава нещо; и особено, когато е разтълкувано и тълкуванието е записано от пръста на Провидението.

В адвентната си опитност ние се намираме там, където се намираше Ной, след като животните влязоха в ковчега.

Тази божествена намеса бе за него (Ной) върховно свидетелство! Той знаеше, че Бог е с него и това беше достатъчна гаранция за вяра. Така и предсказаните събития, състоящи се в адвентното движение, доказват Божието присъствие посредством специално Провидение. Ние признаваме обещаното присъствие и действие на Този, Който утвърди вярата на Ной като се намеси, за да изпълни словото Си. Знаем, че нашият Бог, Който е направлявал него, ще направлява и онези, които съдействат на Неговото провидение за изпълнение на словото Му, свързано с пришествието на Христос в царството. Затова нека хвърлим съмненията на вятъра. Алилуя!

Онези, които ни обсъждат, изглежда сами не се виждат. Те предполагат, че тяхното схващане за Пришествието трябва да се осъществи, като че ли тяхната теория за изпълнение на пророчествата е по-достоверна от Божието провидение при изпълнение на словото Му. В това, братя, се състоеше грехът и последвалото разорение на юдеите. Вместо да поправят грешката си, както сториха презираните ученици, посредством Провидението и пророчествата, те държаха на своята „първоначална вяра“. Месия трябваше да дойде съгласно техните схващания. Стояха там, без да помръднат, докато домът им се остави пуст. Учениците, точно обратното, видяха изпълнението на Писанието и се придвижиха напред по коловоза на истината, заедно с Провидението. Ако бяха спрели, те щяха да бъдат оставени и изгубени. Не се осмеляваме да последваме един толкова фатален и греховен пример като оставения от юдеите. Бих предпочел да бъда ученик, колкото и презиран да съм.

Нашата опитност в това отношение е в хармония с тази на Божия народ във всяко поколение в печалната история на нашия свят. Всички те допуснаха грешки като нашите и въпреки това бяха почетени от Бога да изпълнят делата, който Той определи на Своя народ (Изход 5:21-23; Матей 26:56). Всички ученици Го оставиха и побягнаха, но даже и с това изпълниха Зах. 13:7. Имаха неадекватни схващания за разкрития Божи план, макар той да се изпълняваше пред тях. Сега би било доста учудващо, ако вярващите в тази епоха на слава и удивление са надминали патриарсите, пророците и апостолите в точността на своите схващания за намеренията на Йехова или за начина, по който Той ще ги изпълни.

Тогава да поддържаме, че сме били по-мъдри в това отношение от всички, получили божествено наставление от миналите векове, след като Божието провидение е доказало противното, доказва гордост, която предшества погибелта и високомерието, предхождащо падението.

Изповядвайки доктрината за Провидението, ние изповядваме един настоящ Бог. Това се разбира от текста. Изповядваме върховенството на истинския Бог. Неговият план обхваща волни и неволни служители. Постановката се ръководи съгласно скицираното в пророчествата. Сцената се променя – актьорите се явяват и изпълняват ролята си, и цялото движение в земния театър процедира в съзвучие с публикувания план, тъй като церемониалмайстор е Провидението. Когато предсказаното събитие се състои по предписания ред, ние изповядваме Исусовата истина. А то наистина се изпълнява. Действително се случва посредством направлението на Провидението. Както Ной узна, че Бог е с него, когато видя създанията „две по две“ да идват в ковчега; както Йосиф узна, че видението му е от Бога, докато братята му се прекланяха пред него; както майката на Моисей и приятелите на Давид узнаха, че Бог е с тях посредством изпълнението на словото Му; както апостолите разбраха, че Исус е Месия посредством събития и делата Му в съгласие с Писанието, така и ние без съмнение знаем, че адвентното движение е с божествен произход, божествен напредък и божествени резултати. Амин!